Свети Иван Рилски е български духовник, най-великият български светец и отшелник, небесен закрилник и покровител на българския народ, патрон и основател на най-големия ставропигиален манастир в България – Рилския, патронът на българските будители, още приживе наричан земен ангел и небесен жител.

Рoден е според житиеписците в село Скрино край Кюстендил, вероятно през 876 г., и умира на 18 август 946 г. Живее по времето на княз Борис I, цар Симеон Велики и цар Петър I. Най-дейните му години са при царуването на цар Петър I (927–969). Основният му празник в православния календар е Отчовден на 19 октомври.

Житията му посочват, че до 25-годишна възраст Иван Рилски е пастир. Но в неговото сърце винаги гори любовта към Бога и желанието да му се посвети изцяло. Когато родителите му умират, раздава на бедни и болни хора своята част от наследеното и постъпва като послушник в манастира “Св. Димитър” под връх Руен във Влахина планина. Там придобива богословско образование, изучава богослужебните книги, получава духовнически сан и се подготвя за великата си духовна мисия. Приел монашество, той се отдава на пост и молитва, като се установява първоначално във Витоша, а по-късно в най-високата и безлюдна българска планина Рила, където по-късно основава едноименния манастир. Там той извършва множество чудеса, помага на хората в нужда, изцерява от тежки болести. Славата му се разнася далеч от Рила планина из пределите не само на България, но и на Европа. Българският цар Петър I изминава цялото разстояние от 450 км от столицата Велики Преслав до Рила, за да се срещне с него. Монахът обаче не пожелава да се запознае с владетеля поради смирение. Той приема плодовете, но не и златото, което държавният глава му предлага, като само му се покланя отдалеч. Това още повече увеличава славата му и към него заприиждат ученици от цяла България. Умира на 18 август 946 г. на около 70 годишна възраст. На тази дата църквата чества неговото успение. Погребан е в притвора на църквицата в каменна гробница, запазена и до днес. Преди смъртта си се оттегля в пълно уединение и съставя своето „завещание“. Този Завет той оставя на учениците си на 25 март, Благовещение, 941 г. Текстът му, запазен в преписи от XVIII и XIX век, е изпъстрен е с множество библейски цитати от Стария и Новия завет.

St. Ivan Rilski is the greatest Bulgarian hermit saint, protector of Bulgarians, patron and founder of the largest stauropegial monastery in Bulgaria – the Rila monastery, patron of the Bulgarian Revival Leaders still alive called earthly angel and heavenly inhabitant . Born in a village near Kyustendil, probably in 876, and died August 18, 946 lived during the time of Boris I, Simeon the Great and Tsar Peter I. His most active years are in the reign of King Peter I (927-969). Its main holiday in the Orthodox calendar is Otchovden on 19 October. His biography indicate that by the age of 25 Ivan Rilski is a shepherd. But his heart was always burning of love for God and his desire to devote himself entirely. When his parents died, he distributed to the poor and the sick his heritage and entered as a novice at the monastery “St. Dimitar” under peak Ruen in Vlahina. There he acquire theological education, studied liturgical books, receive the priesthood and prepare for their great spiritual mission. As a monk, he devotes himself to fasting and prayer, primarily detected in Vitosha, and later in the highest and deserted Bulgarian mountain – Rila Mountain, where he later founded the

eponymous monastery. There he performed many miracles, helping people in need of healing them from serious diseases. His fame spread far from the Rila Mountains across borders in Europe. Bulgarian Tsar Peter I traveled a total distance of 450 km from the capital Preslav to Rila to meet him. The monk did not wish to meet the ruler because of humility. He accepts the fruit, but not the gold that the king offered him. This increased his fame and lots of students came from all over to visit him in Bulgaria. He died on 18 August 946 at the age of 70. On this day the Church celebrates his assumption. He was buried in the narthex of the church in a stone tomb, preserved until today. Before his death, he retired to solitude and draw his “legacy.” In this Testament he left his disciples on March 25, the Annunciation, 941, the text of his preserved in copies of the XVIII and XIX century has numerous biblical quotations from the Old and New Testaments.